Предрешено?
Искам Времето озъбено да сритам в слабините -
да не ражда цял катун от мъртви часове,
във корида предрешèна все да ме натиква,
от палеца му да зависи - ще ме бъде или не.
Казват, че във боя раждат се герои.
Защо на мен от битките не ми пораснаха криле?
Тялото ми, инак жилаво, отдавна би отбой,
а червейчето вътре, все към мелниците ме влече.
Добре, че днес закърпих криво-ляво алената рокля.
И познай! Дори и погледът ми се напълни с кръв.
Отново към арената се втурвам. И какво пък!
Месо от Времето ще късам. Няма да съм стръв!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
