Предсмъртно
В съня си вечер ме допускай,
ти спомняй си за моите очи,
от утре мене не очаквай,
умирам аз, не страдай ти.
Тъй трябвало е да се случи,
съдбата моя приеми,
не искам болка да те мъчи,
с усмивка само ме дари.
Бъди щастлива ти без мене,
ще бъде трудно, но дори
да видиш в някой утре мене,
че вече мъртъв съм помни.
ти спомняй си за моите очи,
от утре мене не очаквай,
умирам аз, не страдай ти.
Тъй трябвало е да се случи,
съдбата моя приеми,
не искам болка да те мъчи,
с усмивка само ме дари.
Бъди щастлива ти без мене,
ще бъде трудно, но дори
да видиш в някой утре мене,
че вече мъртъв съм помни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Иванов Всички права запазени
