planineca (Ивайло Иванов) planineca (Ивайло Иванов)
2
Jun 6, 2008, 11:34 AM

Предсмъртно

736 0 1
В съня си вечер ме допускай,
ти спомняй си за моите очи,
от утре мене не очаквай,
умирам аз, не страдай ти.

Тъй трябвало е да се случи,
съдбата моя приеми,
не искам болка да те мъчи,
с усмивка само ме дари.

Бъди щастлива ти без мене,
ще бъде трудно, но дори
да видиш в някой утре мене,
че вече мъртъв съм помни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0