Предсмъртно откровение
Острие...
и две треперещи ръце,
избиращи между разум и сърце...
Моля те,
не ми казвай причините.
Нищо няма да ме спре...
Липсите,
от тях умираме
с всяко раждащо се слънце...
Кръговратите
са по-силни от молитвите.
Разминават ни се минутите.
Страдаме,
а сами го избрахме,
да не се наситим с болките.
И още,
както пеперудите изгарят си крилете,
умират, любейки се с пламъците...
Дяволе,
преди края целуни ме.
Лудите са най-щастливите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
