23.07.2008 г., 21:42 ч.

Предсмъртно откровение 

  Поезия » Бели стихове
795 0 17

Острие...

и две треперещи ръце,

избиращи между разум и сърце...

Моля те,

не ми казвай причините.

Нищо няма да ме спре...

Липсите,

от тях умираме

с всяко раждащо се слънце...

Кръговратите

са по-силни от молитвите.

Разминават ни се минутите.

Страдаме,

а сами го избрахме,

да не се наситим с болките.

И още,

както пеперудите изгарят си крилете,

умират, любейки се с пламъците...

Дяволе,

преди края целуни ме.

Лудите са най-щастливите...

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??