Предсмъртно стихче
Сори, хора, ама ни са наслаждавах,
не бях ни щастлив, нито пък се радвах,
опитвах всячески от празнотата да се измъкна,
но истината е, че съжалявам, че на този свят се пръкнах.
Роднини, не тъжете вий за мен,
и без това към вас бях единствено кретен,
погледнете от положителната страна -
аз вече съм спокоен, болката ми спря !
Знам, че няма да отида в Рая,
но ако трябва честно да си призная,
пет пари не давам за живота след смъртта,
ако и там ще ме преследва нечовешката тъга.
Не знам какво още да ви кажа,
не знаех и приживе как да ви покажа,
че живота е умение,което не владея,
за това позволих си скришом от вас да полудея.
Лудостта ми най-накрая надделя,
спирам да се боря, разумът в мен умря,
вече не разпознавам кой кого е,
за това сбогом, мило ми семейство мое!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Христев Всички права запазени
