30.04.2009 г., 17:52

Представи си

782 0 17


Представи си, че всичко е минало
и че утре е ден като вчера.
Представи си, че днес ме е нямало
в твойта топла и бяла постеля!

Как се чувстваш? Уви, некомфортно.
Без любов да живееш е празно...
Да сглобяваш трошици нищожно,
на събрани останки от вятър.

Добре! ОК! Доволен ли си вече.
Накара ме във тебе да се влюбя.
Сега върви! Отивай си, човече,
нали навънка те очаква друга.

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани неразбирам как може да си толкова нежна ,чувствена и готина.
    Поздравления за хубавия стих
  • Прекрасно съчетаване на думи и чувства!!!
  • Благодаря на всички, които се спряха при мен!
    Усмихвайте се!
    Усмивки и от мен!
  • Много си силна Ани...!
  • Хубав стих Ани!
    А при любовта, понягога е нужно да даваме свобода.Тя не се проси.Или я има, или я няма.
    Поздрави и прегръдки!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...