Представи си
самотен плаж, скали...
и само Аз...
и само Ти...
Море, вълни...
сред тях... Гондола.
Събличам те със поглед леко.
И сещаш се почти си гола.
Докосване и тръпка мека.
заспиваш мислено
и толкова си... ЛЕКА
Летиш,
а залезът е близо,
море и въздух ще се слеят... НЕКА
не мислиш...
отдаваш се на порива
от страст и нежност
Не спирай,
моля те недей да спираш...
Докосваш оня връх,
наречен "вечност",
заставаш там
и времето е спряло.
Душата ти
останала без тяло...
излива се като река
и всичко е красиво... бяло...
След залеза
отпусната,
щастливо уморена
усещаш допира на морските вълни.
Целувка нежна,
усмивка спотаена.
В сърцето ти камбана пак звъни,
то иска да летиш отново,
да чува оня шепот тих...
Не спирай,
моля те недей да спираш...
Обичам да стоя без тяло,
нощта е тъмна,
а пък ти си в бяло,
красиво е
и времето е
спряло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Митко Донев Всички права запазени
