МАРК (Митко Донев)
22 19
Nov 11, 2008, 7:57 AM

Представи си 

  Poetry » Love
1033 1 9
  Представи си...

          самотен плаж, скали...

и само Аз...

          и само Ти...

Море, вълни...

          сред тях... Гондола.

Събличам те със поглед леко.

          И сещаш се почти си гола.

Докосване и тръпка мека.

          заспиваш мислено

                     и толкова си... ЛЕКА

Летиш, 

          а залезът е близо,

море и въздух ще се слеят... НЕКА

не мислиш...

          отдаваш се на порива

                     от страст и нежност

Не спирай,

          моля те недей да спираш...

Докосваш оня връх,

          наречен "вечност",

                      заставаш там

и времето е спряло.

Душата ти

          останала без тяло...

                      излива се като река

и всичко е красиво... бяло...

След залеза

           отпусната,

                      щастливо уморена

усещаш допира на морските вълни.

Целувка нежна,

           усмивка спотаена.

В сърцето ти камбана пак звъни,

           то иска да летиш отново,

да чува оня шепот тих...

Не спирай,

          моля те недей да спираш...

Обичам да стоя без тяло,

           нощта е тъмна,

а пък ти си в бяло,

красиво е

            и времето е

                              спряло.

© Митко Донев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??