21.06.2004 г., 15:12

Представяш ли си...

1.6K 0 4

Представяш ли си къщичка в гората
и снежното калпаче на комина,
една пъртина, дето скришом чака
стъпките ти тихо да преминат?

Представяш ли си жарката камина
и липсата на шумните площади?
А бялото спокойствие на зимата,
похлупило поляни и ливади?

Представяш ли си бреговете морски
на острови - далечни и незнайни?
А клюките на птици, (а не хорски),
с които пазят светлите ни тайни?

Представяш ли си и любов гореща
със ласки и целувки всеотдайни?
А трепета на първата ни среща?
Погледите палещо-омайни?

Сега си представи от утре дните,
а днешния - за малко да забравим...
Казваш: не е време за мечтите.
Ала без тях какво ли ни остава?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Евала,много хубаво описание и страшен край.И си адски прав.....какво ли ни остава....?
  • Отново едно прекрасно стихотворение. Пренасяш с успех всеки читател в тази красива зимна картина. Поздравления!
  • Аз не съм сънувал това,но мога да кажа-страхотно е!Много хубав завършек.Оценка 6
  • това точно съм го сънувала, излъчва спокойствие , харесва ми много

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...