21.06.2004 г., 15:12

Представяш ли си...

1.6K 0 4

Представяш ли си къщичка в гората
и снежното калпаче на комина,
една пъртина, дето скришом чака
стъпките ти тихо да преминат?

Представяш ли си жарката камина
и липсата на шумните площади?
А бялото спокойствие на зимата,
похлупило поляни и ливади?

Представяш ли си бреговете морски
на острови - далечни и незнайни?
А клюките на птици, (а не хорски),
с които пазят светлите ни тайни?

Представяш ли си и любов гореща
със ласки и целувки всеотдайни?
А трепета на първата ни среща?
Погледите палещо-омайни?

Сега си представи от утре дните,
а днешния - за малко да забравим...
Казваш: не е време за мечтите.
Ала без тях какво ли ни остава?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Евала,много хубаво описание и страшен край.И си адски прав.....какво ли ни остава....?
  • Отново едно прекрасно стихотворение. Пренасяш с успех всеки читател в тази красива зимна картина. Поздравления!
  • Аз не съм сънувал това,но мога да кажа-страхотно е!Много хубав завършек.Оценка 6
  • това точно съм го сънувала, излъчва спокойствие , харесва ми много

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...