Jun 21, 2004, 3:12 PM

Представяш ли си...

  Poetry
1.6K 0 4

Представяш ли си къщичка в гората
и снежното калпаче на комина,
една пъртина, дето скришом чака
стъпките ти тихо да преминат?

Представяш ли си жарката камина
и липсата на шумните площади?
А бялото спокойствие на зимата,
похлупило поляни и ливади?

Представяш ли си бреговете морски
на острови - далечни и незнайни?
А клюките на птици, (а не хорски),
с които пазят светлите ни тайни?

Представяш ли си и любов гореща
със ласки и целувки всеотдайни?
А трепета на първата ни среща?
Погледите палещо-омайни?

Сега си представи от утре дните,
а днешния - за малко да забравим...
Казваш: не е време за мечтите.
Ала без тях какво ли ни остава?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Евала,много хубаво описание и страшен край.И си адски прав.....какво ли ни остава....?
  • Отново едно прекрасно стихотворение. Пренасяш с успех всеки читател в тази красива зимна картина. Поздравления!
  • Аз не съм сънувал това,но мога да кажа-страхотно е!Много хубав завършек.Оценка 6
  • това точно съм го сънувала, излъчва спокойствие , харесва ми много

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...