21 июн. 2004 г., 15:12

Представяш ли си...

1.6K 0 4

Представяш ли си къщичка в гората
и снежното калпаче на комина,
една пъртина, дето скришом чака
стъпките ти тихо да преминат?

Представяш ли си жарката камина
и липсата на шумните площади?
А бялото спокойствие на зимата,
похлупило поляни и ливади?

Представяш ли си бреговете морски
на острови - далечни и незнайни?
А клюките на птици, (а не хорски),
с които пазят светлите ни тайни?

Представяш ли си и любов гореща
със ласки и целувки всеотдайни?
А трепета на първата ни среща?
Погледите палещо-омайни?

Сега си представи от утре дните,
а днешния - за малко да забравим...
Казваш: не е време за мечтите.
Ала без тях какво ли ни остава?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Евала,много хубаво описание и страшен край.И си адски прав.....какво ли ни остава....?
  • Отново едно прекрасно стихотворение. Пренасяш с успех всеки читател в тази красива зимна картина. Поздравления!
  • Аз не съм сънувал това,но мога да кажа-страхотно е!Много хубав завършек.Оценка 6
  • това точно съм го сънувала, излъчва спокойствие , харесва ми много

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...