Някой ден ще те предам и
ще те нараня, любими,
но те моля, щом се случи,
прегърни ме и прости ми.
Имам навик да съсипвам
вредни чувства и любови –
щом усетя и докосна те,
ще рухнеш до основи.
Лош е като пушенето.
Още ли те дразни,
че със огъня целувам се,
а на тебе все отказвам?
Знай, че натъжаваш ме,
щом правиш ме щастлива –
нелогична съм, че страх ме е,
че имаш тази сила.
Някой ден ще те предам и
ще си мислиш, че те мразя,
но реално ще си тръгна
в опити да те опазя.
© Ралица Костова Всички права запазени