14.02.2017 г., 13:41

Предупреждение

1K 1 1

Някой ден ще те предам и
ще те нараня, любими,
но те моля, щом се случи,
прегърни ме и прости ми.

 

Имам навик да съсипвам
вредни чувства и любови –
щом усетя и докосна те,
ще рухнеш до основи.

 

Лош е като пушенето.
Още ли те дразни,
че със огъня целувам се,
а на тебе все отказвам?

 

Знай, че натъжаваш ме,
щом правиш ме щастлива –
нелогична съм, че страх ме е,
че имаш тази сила.

 

Някой ден ще те предам и
ще си мислиш, че те мразя,
но реално ще си тръгна
в опити да те опазя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...