fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
10.01.2013 г., 12:52 ч.

Предупреждение 

  Поезия » Любовна
1169 0 10

Обикна ли, забравям как се казвам!
Забравям срам, свенливост и задръжки...
Не ям, не спя, дори не забелязвам
света край мен.
                         Раздавам се. По мъжки.

 

Такава съм. Направо се погубвам
в стремежа си да бъда най-добрата.
Най-лудата, в която си се влюбвал!
Мехлем за болка. Радост за душата.

 

Способна съм, без много да му мисля,
самия рай в краката ти да сложа.
И нищо вече няма да ти липсва...
Блажено ще потръпва твойта кожа.

 

Да, вярно е. Готова съм на всичко -
да страдам, да те моля, да заплача...
Покорно да се свия като птичка,
усетила ръцете на палача.

 

Презреш ли ме обаче - да се пазиш!
Разбиеш ли сърцето ми - горко ти!
Така ще отмъстя, че да забравиш -
навярно ще ти трябват сто живота.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??