Jan 10, 2013, 12:52 PM

Предупреждение

  Poetry » Love
1.3K 0 10

Обикна ли, забравям как се казвам!
Забравям срам, свенливост и задръжки...
Не ям, не спя, дори не забелязвам
света край мен.
                         Раздавам се. По мъжки.

 

Такава съм. Направо се погубвам
в стремежа си да бъда най-добрата.
Най-лудата, в която си се влюбвал!
Мехлем за болка. Радост за душата.

 

Способна съм, без много да му мисля,
самия рай в краката ти да сложа.
И нищо вече няма да ти липсва...
Блажено ще потръпва твойта кожа.

 

Да, вярно е. Готова съм на всичко -
да страдам, да те моля, да заплача...
Покорно да се свия като птичка,
усетила ръцете на палача.

 

Презреш ли ме обаче - да се пазиш!
Разбиеш ли сърцето ми - горко ти!
Така ще отмъстя, че да забравиш -
навярно ще ти трябват сто живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....