Предзалезно
Ще се срещнем навярно в предзалезен час.
Ще звъни тротоарът премръзнал.
Розов облак ще гали небето над нас.
Ние – слепи до смърт, ще осъмнем...
безразлични до лудост към целия свят.
Ти - от всичко по-жаден... за мене.
Аз – смълчана, но жива. Гореща звезда!
Ще стопя небосвода вечерен.
И във нас като огън кръвта ще тече.
Любовта ще разплаче капчука
и свободна и дива, във нас ще снове…
А тъгата ще търси пролука,
за да влезе отново във нашия ден.
Да разкъсва... да реже... да хапе...
Да ни гали среднощно с дъха си студен
със надежда във нас да остане.
Ще се срещнем навярно в предзалезен час...
А светът ще ни гледа застинал.
Розов облак ще гали небето над нас,
просълзен, че сме тук и ни има...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
