21 oct 2009, 23:25

Предзалезно 

  Poesía
1010 0 16

 

 

                                      Ще се срещнем навярно в предзалезен час.

                                      Ще звъни тротоарът премръзнал.

                                      Розов облак ще гали небето над нас.

                                      Ние – слепи до смърт, ще осъмнем...

 

                                      безразлични до лудост към целия свят.

                                      Ти - от всичко по-жаден... за мене.

                                      Аз – смълчана, но жива. Гореща звезда!

                                      Ще стопя небосвода вечерен.

 

                                      И във нас като огън кръвта ще тече.

                                      Любовта ще разплаче капчука

                                      и свободна и дива, във нас ще снове…

                                      А тъгата ще търси пролука,

 

                                      за да влезе отново във нашия ден.

                                      Да разкъсва... да реже... да хапе...

                                      Да ни гали среднощно с дъха си студен

                                      със надежда във нас да остане.

 

                                      Ще се срещнем навярно в предзалезен час...

                                      А светът ще ни гледа застинал.

                                      Розов облак ще гали небето над нас,

                                      просълзен, че сме тук и ни има...

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много красив и въздействащ стих, поздравче
  • !!!
  • Пращам ти облаци отдалече, Ев!
  • Прекрасно е да имаш розов облак ! Радвам ти се
  • Ще се срещнем навярно в предзалезен час...
    А светът ще ни гледа застинал.
    Розов облак ще гали небето над нас,
    просълзен, че сме тук и ни има...

    Великолепно!
  • Прекрасен и сякаш предсказващ.

    Идва днес подранилата зима
    и улавя дланта ми гореща.
    Топлината, която съм имала
    заскрежава преди да те срещна...
  • великолепно е
  • Нека ви гледа светът, за обичащите се времето и пространството нямат граници! Обичащите се създават свои измерения, отвъд студенината на делника...
  • Тръпнещ, завладяващ, емоционален...
    Браво, Евче!
  • Великолепие си и в тези стихове! Музика и чувство плискаш около себе си! И този твой залез направо си струва да бъде изстрадан, щом като това страдание е родилкатат на тази поезия! Браво, Ева!
  • Чувствено и завършено! Много образно! Хареса ми, Ев!
  • !!!
    Страшно чувство ми донесе!Благодаря!
  • Вече съм казвала какво мисля за поезията ти, няма да се повтарям!Хареса ми много!
  • Ще се срещнем случайно в предзалезен час
    с побелели коси и с очи - пълна суша.
    И ще звънне гласът ти, най-чистият глас,
    който аз не отвикнах да слушам....

    И ще бяга животът на друга страна,
    щом прелея от страст и напусто
    аз поискам наивно в прегръдка една
    да затворя покорното чувство...

    И ще гаснем почти като слепи звезди:
    уж далечни, а толкова близки...
    Но сега този стих, който в мен се роди,
    из душата ти вече се плиска...

  • Пишеш невероятно красиво и въздействащо! Браво!
Propuestas
: ??:??