преглъщам
изпивам на екс
бъдещето си
в кафената утайка
не оставих нито капка
която да ми се случи
без теб
не искам да знам
няма значение
какво е следващото
което ще премине на ума ми
бездомни облаци и студ
беззвездно е
изпитай ме
на екс
още веднъж
тогава няма да ми се наложи
да пия кафе
и да търся времето
под цедката
на безсънните нощи
и сенките
страхуващи се под очите ми
без захар и мед
горчиво е
преглъщам горчивото бъдеще
и се връщам към лунните пътища
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
