Прегрешение
тъй, че дяволът в обятията си взе ме.
Нежност беше ли в началото предложил,
най-сладкото от мен не би отровил.
Пламък пожелах си и на клада бях,
властната му страст превръщаше ме в прах.
Макар поръсвани да бяхме с капчици екстаз,
грехът оставаше си без любов заради нас.
Тъй като дори веднъж не бе разбрана,
моята душа не му пристана.
Дяволът проклина ме жестоко, че се влюби,
ала воплите сега остават му нечути.
Колко съм внезапо станала фалшива,
повече усмивката не може да прикрива.
Тялото когато със съблазън се купува
и сърцето в бездната не се вълнува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емили Всички права запазени
ОЩЕ ЕДНА 6-ЧКА