malka_i_jestoka (Емили)
24 107
4.06.2007 г., 11:34 ч.

Прегрешение 

  Поезия
1009 0 3
Блясък ослепяващо се разпиля край мене,
тъй, че дяволът в обятията си взе ме.
Нежност беше ли в началото предложил,
най-сладкото от мен не би отровил.
Пламък пожелах си и на клада бях,
властната му страст превръщаше ме в прах.
Макар поръсвани да бяхме с капчици екстаз,
грехът оставаше си без любов заради нас.
Тъй като дори веднъж не бе разбрана,
моята душа не му пристана.
Дяволът проклина ме жестоко, че се влюби,
ала воплите сега остават му нечути.
Колко съм внезапо станала фалшива,
повече усмивката не може да прикрива.
 Тялото когато със съблазън се купува
и сърцето в бездната не се вълнува.

© Емили Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??