Прегръщам те, Зло!!!
Прегръщам те, Зло!!!
С измамна любов дари ме и усетих се без мощ.
В миг за сетивата, реалността кат' облачна нощ бе.
Влюбен в теб, внезапно пленен в капан ли се озовах?
Ах, за таз' красива измама как не бях готов все още...
А младост, мечти и наивност бе моята свобода.
Стремеж за щастие и справедливост красеше чистата ми душа.
Tърсих все смисъла и разпалвах огъня на съвременността,
но все нещо отклоняваше ме по пътя към щастието и целта.
Божията орисия бе осъзната навреме,
но и упадъкът от умората не закъсня...
Опушена стая и много тъга,
димът очерта образа на три еднакви числа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слав Петров Всички права запазени
