evotosh (Задгробник Евотош)
121 4
21.07.2011 г., 21:44 ч.

Прегърнал тишината 

  Поезия » Философска
550 0 3

Прегърнал тишината

Лежа, прегърнал тишината
в леглото си от самота
и всяка нощ във тъмнината
сълза проливам след сълза.

Въздишки тежки - есенни листа,
отронват се и падат върху мойта гръд
и пипнешком те търся със ръка -
дано до мен си този път...

Тогава сякаш демон безпощаден
надеждата ми с пръсти черни грабва
и от сърцето ми той пие жаден
тъга и болка, колкото му трябва...

Духът ми изтощен потъва в дрямка
и моля се да бъда с теб поне в съня,
да бъда твой, дори и като сянка,
целувайки те със невидими уста...

*                         *                         *

Аз спя, прегърнал тишината
и името ти все шептя,
и всяка сутрин светлината
проблясва в моята сълза...

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??