Прегърнал тишината

21 июл. 2011 г., 21:44

Поэзия » Философская

496 0 3

Прегърнал тишината

Лежа, прегърнал тишината
в леглото си от самота
и всяка нощ във тъмнината
сълза проливам след сълза.

Въздишки тежки - есенни листа,
отронват се и падат върху мойта гръд
и пипнешком те търся със ръка -
дано до мен си този път...

Тогава сякаш демон безпощаден
надеждата ми с пръсти черни грабва
и от сърцето ми той пие жаден
тъга и болка, колкото му трябва...

Духът ми изтощен потъва в дрямка
и моля се да бъда с теб поне в съня,
да бъда твой, дори и като сянка,
целувайки те със невидими уста...

* * *

Аз спя, прегърнал тишината
и името ти все шептя,
и всяка сутрин светлината
проблясва в моята сълза...

Прегърнал тишината

Свързани произведения

Комментарии

Предложения