Прегърнал тишината
Прегърнал тишината
Лежа, прегърнал тишината
в леглото си от самота
и всяка нощ във тъмнината
сълза проливам след сълза.
Въздишки тежки - есенни листа,
отронват се и падат върху мойта гръд
и пипнешком те търся със ръка -
дано до мен си този път...
Тогава сякаш демон безпощаден
надеждата ми с пръсти черни грабва
и от сърцето ми той пие жаден
тъга и болка, колкото му трябва...
Духът ми изтощен потъва в дрямка
и моля се да бъда с теб поне в съня,
да бъда твой, дори и като сянка,
целувайки те със невидими уста...
* * *
Аз спя, прегърнал тишината
и името ти все шептя,
и всяка сутрин светлината
проблясва в моята сълза...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Задгробник Евотош Все права защищены
