evotosh (Задгробник Евотош)
121 4
Jul 21, 2011, 9:44 PM

Прегърнал тишината 

  Poetry » Phylosophy
549 0 3

Прегърнал тишината

Лежа, прегърнал тишината
в леглото си от самота
и всяка нощ във тъмнината
сълза проливам след сълза.

Въздишки тежки - есенни листа,
отронват се и падат върху мойта гръд
и пипнешком те търся със ръка -
дано до мен си този път...

Тогава сякаш демон безпощаден
надеждата ми с пръсти черни грабва
и от сърцето ми той пие жаден
тъга и болка, колкото му трябва...

Духът ми изтощен потъва в дрямка
и моля се да бъда с теб поне в съня,
да бъда твой, дори и като сянка,
целувайки те със невидими уста...

*                         *                         *

Аз спя, прегърнал тишината
и името ти все шептя,
и всяка сутрин светлината
проблясва в моята сълза...

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??