Прегърни ме, мамо
Прегърни ме, мамо,
дойдох си за малко -
само да ти кажа „добър ден”.
Дори не звъннах,
но ти ме разбираш...
имам семейство - знаеш и...
с детето
задачи,
домашни
и букви редяхме...
На работа,
вкъщи,
готвя, пера...
Уморена съм вече...
О, даже забравих,
не попитах и „как си”,
и имаш ли нужда от нещо сега.
А ти ръката ми нежно във скута си слагаш,
„ти си тук, дъще моя”-
отронва се само от твойта уста,
и завиваш ме нежно с топла прегръдка -
студа на раздялата аз не усещам така.
Трябва да тръгвам,
животът ме дърпа,
оставям те,
а ти ме гледаш в свойта самота,
удавила се във очите ти дълбоки.
Прегръщам те и тръгвам към... дома.
Изпращаш ме до портата с усмивка,
но, щом затворя пътната врата,
сълзите ти като река ще тръгнат,
защото отлитам и... пак си сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Иванова Всички права запазени
