Прегърни ме, мамо
Прегърни ме, мамо,
дойдох си за малко -
само да ти кажа „добър ден”.
Дори не звъннах,
но ти ме разбираш...
имам семейство - знаеш и...
с детето
задачи,
домашни
и букви редяхме...
На работа,
вкъщи,
готвя, пера...
Уморена съм вече...
О, даже забравих,
не попитах и „как си”,
и имаш ли нужда от нещо сега.
А ти ръката ми нежно във скута си слагаш,
„ти си тук, дъще моя”-
отронва се само от твойта уста,
и завиваш ме нежно с топла прегръдка -
студа на раздялата аз не усещам така.
Трябва да тръгвам,
животът ме дърпа,
оставям те,
а ти ме гледаш в свойта самота,
удавила се във очите ти дълбоки.
Прегръщам те и тръгвам към... дома.
Изпращаш ме до портата с усмивка,
но, щом затворя пътната врата,
сълзите ти като река ще тръгнат,
защото отлитам и... пак си сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Иванова Все права защищены
