Снежно проблясваща скръб

             небрежна.

     Ледени ласки, бодли

             летежни.

  Светещи гроздове в дим

             нетрайни.

    Пръснати бели искри

              и тайни.

    Бялата вечност не ще

              разкрия.

     Чака студът своя час

                и тия

     снежно протегнати дни –

               висулки,

     в мрака да станат очи –

              светулки.

     Кодът свещен е от кост

               и нерви,

    Млечният път – от дъга

               и черно.

       Няма слова и дела

              излишни.

       Всичко е Пролетта.

               И нищо.

30.06.2018