Apr 6, 2019, 5:05 PM

Преход

  Poetry
454 0 0

Снежно проблясваща скръб

             небрежна.

     Ледени ласки, бодли

             летежни.

  Светещи гроздове в дим

             нетрайни.

    Пръснати бели искри

              и тайни.

    Бялата вечност не ще

              разкрия.

     Чака студът своя час

                и тия

     снежно протегнати дни

               висулки,

     в мрака да станат очи

              светулки.

     Кодът свещен е от кост

               и нерви,

    Млечният път от дъга

               и черно.

       Няма слова и дела

              излишни.

       Всичко е Пролетта.

               И нищо.

 

 

 

 

30.06.2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...