26.05.2017 г., 11:51

Преходност

819 3 5

Избуя във краката ми дивото лято

и зелени ми станаха костите.

Плисна топлият мрак до вратата

на входа. И до стълбите. И до пръстите ми.

И отнесе с вълните си светлозелени

всички зимни кафяви обувки,

всички сиви пуловери, грейки,

голи клони, премръзнали котки…

Избуя зад прозореца дивото лято.

Звън от счупено в къщи стъкло

ме поряза по ходилата.

Лъхна вятър и дъх на сено.

И усетих и жажда, и глад. А чиниите

тази вечер останаха пълни.

Няма никой и нищо! Щурци

само свирят невидими в тъмното.

Избуя в самотата ми дивото лято

и зеленото ме погълна.

Кръв потече от всички напъпили макове,

щом ги спука с лъчите си слънцето.

И се сви на топка животът ми -

по тревата да се търкаля,

да се изгуби далеч сред маковете,

да се спука там накрая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...