Преходност
Избуя във краката ми дивото лято
и зелени ми станаха костите.
Плисна топлият мрак до вратата
на входа. И до стълбите. И до пръстите ми.
И отнесе с вълните си светлозелени
всички зимни кафяви обувки,
всички сиви пуловери, грейки,
голи клони, премръзнали котки…
Избуя зад прозореца дивото лято.
Звън от счупено в къщи стъкло
ме поряза по ходилата.
Лъхна вятър и дъх на сено.
И усетих и жажда, и глад. А чиниите
тази вечер останаха пълни.
Няма никой и нищо! Щурци
само свирят невидими в тъмното.
Избуя в самотата ми дивото лято
и зеленото ме погълна.
Кръв потече от всички напъпили макове,
щом ги спука с лъчите си слънцето.
И се сви на топка животът ми -
по тревата да се търкаля,
да се изгуби далеч сред маковете,
да се спука там накрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
