Преходност
Избуя във краката ми дивото лято
и зелени ми станаха костите.
Плисна топлият мрак до вратата
на входа. И до стълбите. И до пръстите ми.
И отнесе с вълните си светлозелени
всички зимни кафяви обувки,
всички сиви пуловери, грейки,
голи клони, премръзнали котки…
Избуя зад прозореца дивото лято.
Звън от счупено в къщи стъкло
ме поряза по ходилата.
Лъхна вятър и дъх на сено.
И усетих и жажда, и глад. А чиниите
тази вечер останаха пълни.
Няма никой и нищо! Щурци
само свирят невидими в тъмното.
Избуя в самотата ми дивото лято
и зеленото ме погълна.
Кръв потече от всички напъпили макове,
щом ги спука с лъчите си слънцето.
И се сви на топка животът ми -
по тревата да се търкаля,
да се изгуби далеч сред маковете,
да се спука там накрая.
© Инна All rights reserved.
