i2na (Инна)
145 1101
26 мая 2017 г., 11:51

Преходност 

  Поэзия
428 3 5

Избуя във краката ми дивото лято

и зелени ми станаха костите.

Плисна топлият мрак до вратата

на входа. И до стълбите. И до пръстите ми.

И отнесе с вълните си светлозелени

всички зимни кафяви обувки,

всички сиви пуловери, грейки,

голи клони, премръзнали котки…

Избуя зад прозореца дивото лято.

Звън от счупено в къщи стъкло

ме поряза по ходилата.

Лъхна вятър и дъх на сено.

И усетих и жажда, и глад. А чиниите

тази вечер останаха пълни.

Няма никой и нищо! Щурци

само свирят невидими в тъмното.

Избуя в самотата ми дивото лято

и зеленото ме погълна.

Кръв потече от всички напъпили макове,

щом ги спука с лъчите си слънцето.

И се сви на топка животът ми -

по тревата да се търкаля,

да се изгуби далеч сред маковете,

да се спука там накрая.

© Инна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??