4.01.2022 г., 13:17 ч.

Прекалено 

  Поезия
667 2 2

Твърде дълго бил съм в зоната си на комфорт,

за да знам, че всичко в нея е заблуда.

И душата ми заключеник е в нечий скъп курорт - 

по стените драпам с нокти, до полуда.

 

Твърде силно искал съм да бъда друг

и във огледалото да срещам непознати.

И животи чужди в стихове съм претворил,

но навярно ползвал съм все грешните цитати.

 

Твърде лично ли е тук да споделя, че във нощите изчезват дните къси.

И когато във реалността се чувствам сам,

все се губя някъде в ума си...

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно!
  • Често хората правим това, мисля си… Много ми хареса стихът, а и въпросите и отговорите ги носим в сърцето си, стига да научим езика му. 😊
Предложения
: ??:??