4.01.2022 г., 13:17

Прекалено

1K 2 2

Твърде дълго бил съм в зоната си на комфорт,

за да знам, че всичко в нея е заблуда.

И душата ми заключеник е в нечий скъп курорт - 

по стените драпам с нокти, до полуда.

 

Твърде силно искал съм да бъда друг

и във огледалото да срещам непознати.

И животи чужди в стихове съм претворил,

но навярно ползвал съм все грешните цитати.

 

Твърде лично ли е тук да споделя, че във нощите изчезват дните къси.

И когато във реалността се чувствам сам,

все се губя някъде в ума си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно!
  • Често хората правим това, мисля си… Много ми хареса стихът, а и въпросите и отговорите ги носим в сърцето си, стига да научим езика му. 😊

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...