Прекалено

4 ene 2022, 13:17

Poesía

668 2 2

Твърде дълго бил съм в зоната си на комфорт,

за да знам, че всичко в нея е заблуда.

И душата ми заключеник е в нечий скъп курорт -

по стените драпам с нокти, до полуда.

Твърде силно искал съм да бъда друг

и във огледалото да срещам непознати.

И животи чужди в стихове съм претворил,

но навярно ползвал съм все грешните цитати.

Твърде лично ли е тук да споделя, че във нощите изчезват дните къси.

И когато във реалността се чувствам сам,

все се губя някъде в ума си...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

adaruna (Съби Седник)

2022-01-04T20:39:31+02:00

Страхотно!
anahataroot (Зигфрид В.)

2022-01-04T19:42:13+02:00

Често хората правим това, мисля си… Много ми хареса стихът, а и въпросите и отговорите ги носим в сърцето си, стига да научим езика му. 😊