4 янв. 2022 г., 13:17

Прекалено

1K 2 2

Твърде дълго бил съм в зоната си на комфорт,

за да знам, че всичко в нея е заблуда.

И душата ми заключеник е в нечий скъп курорт - 

по стените драпам с нокти, до полуда.

 

Твърде силно искал съм да бъда друг

и във огледалото да срещам непознати.

И животи чужди в стихове съм претворил,

но навярно ползвал съм все грешните цитати.

 

Твърде лично ли е тук да споделя, че във нощите изчезват дните къси.

И когато във реалността се чувствам сам,

все се губя някъде в ума си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно!
  • Често хората правим това, мисля си… Много ми хареса стихът, а и въпросите и отговорите ги носим в сърцето си, стига да научим езика му. 😊

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...