4 янв. 2022 г., 13:17

Прекалено

1K 2 2

Твърде дълго бил съм в зоната си на комфорт,

за да знам, че всичко в нея е заблуда.

И душата ми заключеник е в нечий скъп курорт - 

по стените драпам с нокти, до полуда.

 

Твърде силно искал съм да бъда друг

и във огледалото да срещам непознати.

И животи чужди в стихове съм претворил,

но навярно ползвал съм все грешните цитати.

 

Твърде лично ли е тук да споделя, че във нощите изчезват дните къси.

И когато във реалността се чувствам сам,

все се губя някъде в ума си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно!
  • Често хората правим това, мисля си… Много ми хареса стихът, а и въпросите и отговорите ги носим в сърцето си, стига да научим езика му. 😊

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...