Прекрасният отзвук от петък - 13
Върни се в себе си -
ми каза.
И ме докосна...
А там,където бях
НЕаз,
(и сигурно отново
пак ще бъда...)
не я съзирах пустотата.
(те - пустотите винаги
умело се маскират).
Но в някой шумен ъгъл
на сърцето,
затрупван от проблеми
и злини,
навярно също,като мене -
силуетно,
си живеел ти...
Затворена зад сенките сама,
понякога
с копнежа си говорихме.
А той -
от мене по-объркан беше.
Че примката
от сухите къпини на света,
била ли е за някого утеха...?
И чудно,
точно тука да те срещна.
И нищо
по-естествено да чуя:
-Върни се в себе си,
за да ме видиш...
И...
Погледът ми -
късче зелена трева,
устремена
към небесното
на очите ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
