Mar 15, 2009, 10:54 AM

Прекрасният отзвук от петък - 13 

  Poetry
1147 0 41

Върни се в себе си -

ми каза.

И ме докосна...

А там,където бях

НЕаз,

(и сигурно отново

пак ще бъда...)

не я съзирах пустотата.

(те - пустотите винаги

умело се маскират).

Но в някой шумен ъгъл

на сърцето,

затрупван от проблеми

и злини,

навярно също,като мене -

силуетно,

си живеел ти...

Затворена зад сенките сама,

понякога

с копнежа си говорихме.

А той -

от мене по-объркан беше.

Че примката

от сухите къпини на света,

била ли е за някого утеха...?

И чудно,

точно тука да те срещна.

И нищо

по-естествено да чуя:

-Върни се в себе си,

за да ме видиш...

 

И...

 

Погледът ми -

късче зелена трева,

устремена

към небесното

на очите ти...

 

 

 

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??