10.10.2010 г., 17:42 ч.

Прекършени 

  Поезия
1288 0 10

Беззвучен марш от натежало биене

е ритъмът на птичето сърце,

щом в майчино гнездо най-свидно свивано

заглъхне чуруликащо гласче.


Там в  топлата ù гръд е посиняло,

щом рожбата ù скършила крилце,

с очички, отразяващи луната,

проронва в тихото сълзи.


С мехлем от вяра ще намаже раните,

със любовта си ще превърже минал ден.

В нощта до утро ще мълви молитви,

... умората е призракът стопен.






© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??