Беззвучен марш от натежало биене
е ритъмът на птичето сърце,
щом в майчино гнездо най-свидно свивано
заглъхне чуруликащо гласче.
Там в топлата ù гръд е посиняло,
щом рожбата ù скършила крилце,
с очички, отразяващи луната,
проронва в тихото сълзи.
С мехлем от вяра ще намаже раните,
със любовта си ще превърже минал ден.
В нощта до утро ще мълви молитви,
... умората е призракът стопен.