Беззвучен марш от натежало биене
е ритъмът на птичето сърце,
щом в майчино гнездо най-свидно свивано
заглъхне чуруликащо гласче.
Там в топлата ù гръд е посиняло,
щом рожбата ù скършила крилце,
с очички, отразяващи луната,
проронва в тихото сълзи.
С мехлем от вяра ще намаже раните,
със любовта си ще превърже минал ден.
В нощта до утро ще мълви молитви,
... умората е призракът стопен.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
