Oct 10, 2010, 5:42 PM

Прекършени 

  Poetry
1457 0 10

Беззвучен марш от натежало биене

е ритъмът на птичето сърце,

щом в майчино гнездо най-свидно свивано

заглъхне чуруликащо гласче.


Там в  топлата ù гръд е посиняло,

щом рожбата ù скършила крилце,

с очички, отразяващи луната,

проронва в тихото сълзи.


С мехлем от вяра ще намаже раните,

със любовта си ще превърже минал ден.

В нощта до утро ще мълви молитви,

... умората е призракът стопен.






© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??