Беззвучен марш от натежало биене
е ритъмът на птичето сърце,
щом в майчино гнездо най-свидно свивано
заглъхне чуруликащо гласче.
Там в топлата ù гръд е посиняло,
щом рожбата ù скършила крилце,
с очички, отразяващи луната,
проронва в тихото сълзи.
С мехлем от вяра ще намаже раните,
със любовта си ще превърже минал ден.
В нощта до утро ще мълви молитви,
... умората е призракът стопен.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
