Прекършени дървета
От грозни бурени, Но все още жизнени И чудно хубави. Опитваш И стараеш се: Да ги поливаш, Пръст им слагаш със ръцете си, Изпълнен със надежда Да укрепнат Влагаш всяко късче от душата си. Но те все пак се чупят, Падат И ужасно тежко
Удрят право във сърцето ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Всички права запазени