Прекършени дървета
От грозни бурени, Но все още жизнени И чудно хубави. Опитваш И стараеш се: Да ги поливаш, Пръст им слагаш със ръцете си, Изпълнен със надежда Да укрепнат Влагаш всяко късче от душата си. Но те все пак се чупят, Падат И ужасно тежко
Удрят право във сърцето ти.
© Лъчезар All rights reserved.