Прелюдия към утрото....
(там... където съм щастлива)
Съблечи ме!
Прокарай пръст по гръбнака ми...!
Разроши ми косата
и към теб притисни ме!
Тая нощ ме разплитай,
нищо, че есен е,
всички треви в мен са зелени.
Завладей ме във танца,
нека телата ни
в едно да се вграждат.
Лампионът в стаята
ще рисува със сенките щастие.
Не ти казвам тихо: "Обичам те!",
чуй, тя клокочи във мене!
Бъди ми любим и приятел!
Бъди ми всичко, което съм нямала!
Вятърът ще разлюлее жиците,
измръзнали птици
по кубетата
на "Александър Невски" ще накацат...!
Утрото ще пърха събудено...!
А ти затопляй ме, затопляй ме
все по близо във тебе...!
22.10.2007г.
Съблечи ме!
Прокарай пръст по гръбнака ми...!
Разроши ми косата
и към теб притисни ме!
Тая нощ ме разплитай,
нищо, че есен е,
всички треви в мен са зелени.
Завладей ме във танца,
нека телата ни
в едно да се вграждат.
Лампионът в стаята
ще рисува със сенките щастие.
Не ти казвам тихо: "Обичам те!",
чуй, тя клокочи във мене!
Бъди ми любим и приятел!
Бъди ми всичко, което съм нямала!
Вятърът ще разлюлее жиците,
измръзнали птици
по кубетата
на "Александър Невски" ще накацат...!
Утрото ще пърха събудено...!
А ти затопляй ме, затопляй ме
все по близо във тебе...!
22.10.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
