3.08.2017 г., 21:35

Преминало бъдеще

433 0 0

Да гледам и да не виждам,

да слушам, и да не чувам,

да търся нещо намерено,

без да разбера, да съм там.

 

Да вкусвам, без вкус да усетя,

да вдишвам, когато издишам,

да го бутам, а то да се връща,

да губя, защото печеля.

 

Да мразя, когото обичам,

да тичам, когато се спирам,

да бягам от нещо измислено

да вярвам, без да повярвам…

 

Да знам, а да не искам,

да се смея, защото боли…

Да няма, а да намирам,

в купата сноп от игли…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...