Да гледам и да не виждам,
да слушам, и да не чувам,
да търся нещо намерено,
без да разбера, да съм там.
Да вкусвам, без вкус да усетя,
да вдишвам, когато издишам,
да го бутам, а то да се връща,
да губя, защото печеля.
Да мразя, когото обичам,
да тичам, когато се спирам,
да бягам от нещо измислено
да вярвам, без да повярвам…
Да знам, а да не искам,
да се смея, защото боли…
Да няма, а да намирам,
в купата сноп от игли…
© Misteria Vechna Всички права запазени