3 авг. 2017 г., 21:35

Преминало бъдеще 

  Поэзия
288 0 0

Да гледам и да не виждам,

да слушам, и да не чувам,

да търся нещо намерено,

без да разбера, да съм там.

 

Да вкусвам, без вкус да усетя,

да вдишвам, когато издишам,

да го бутам, а то да се връща,

да губя, защото печеля.

 

Да мразя, когото обичам,

да тичам, когато се спирам,

да бягам от нещо измислено

да вярвам, без да повярвам…

 

Да знам, а да не искам,

да се смея, защото боли…

Да няма, а да намирам,

в купата сноп от игли…

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??