3 авг. 2017 г., 21:35

Преминало бъдеще

438 0 0

Да гледам и да не виждам,

да слушам, и да не чувам,

да търся нещо намерено,

без да разбера, да съм там.

 

Да вкусвам, без вкус да усетя,

да вдишвам, когато издишам,

да го бутам, а то да се връща,

да губя, защото печеля.

 

Да мразя, когото обичам,

да тичам, когато се спирам,

да бягам от нещо измислено

да вярвам, без да повярвам…

 

Да знам, а да не искам,

да се смея, защото боли…

Да няма, а да намирам,

в купата сноп от игли…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...