3 авг. 2017 г., 21:35

Преминало бъдеще

435 0 0

Да гледам и да не виждам,

да слушам, и да не чувам,

да търся нещо намерено,

без да разбера, да съм там.

 

Да вкусвам, без вкус да усетя,

да вдишвам, когато издишам,

да го бутам, а то да се връща,

да губя, защото печеля.

 

Да мразя, когото обичам,

да тичам, когато се спирам,

да бягам от нещо измислено

да вярвам, без да повярвам…

 

Да знам, а да не искам,

да се смея, защото боли…

Да няма, а да намирам,

в купата сноп от игли…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...