19.02.2020 г., 5:19

Премръзнало сърце

889 0 0

Стоях на прозореца със премръзнало сърце

за да докосна твоето лице,

усмивката и нежната ти любов за послесно.

   Усещах хладина, но споменът за теб остана в крехкото ми Аз. 

   Докоснú сърцето ми - то бие за теб,

погледни сълзите  и премръзналото ми тяло

как те чакаше всеки ден.

   Събуждах се със изгрева,

галих мислите си за да се стопля в нощта,

когато ти не каза нищо.

Погалú ме за косите, както преди време, почувствай, че без теб съм нищо.

Свят с истини, но премръзналото ми сърце още те обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...