Feb 19, 2020, 5:19 AM

Премръзнало сърце

  Poetry » Love
893 0 0

Стоях на прозореца със премръзнало сърце

за да докосна твоето лице,

усмивката и нежната ти любов за послесно.

   Усещах хладина, но споменът за теб остана в крехкото ми Аз. 

   Докоснú сърцето ми - то бие за теб,

погледни сълзите  и премръзналото ми тяло

как те чакаше всеки ден.

   Събуждах се със изгрева,

галих мислите си за да се стопля в нощта,

когато ти не каза нищо.

Погалú ме за косите, както преди време, почувствай, че без теб съм нищо.

Свят с истини, но премръзналото ми сърце още те обича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...