Стоях на прозореца със премръзнало сърце
за да докосна твоето лице,
усмивката и нежната ти любов за послесно.
Усещах хладина, но споменът за теб остана в крехкото ми Аз.
Докоснú сърцето ми - то бие за теб,
погледни сълзите и премръзналото ми тяло
как те чакаше всеки ден.
Събуждах се със изгрева,
галих мислите си за да се стопля в нощта,
когато ти не каза нищо.
Погалú ме за косите, както преди време, почувствай, че без теб съм нищо.
Свят с истини, но премръзналото ми сърце още те обича.