Стоях на прозореца със премръзнало сърце

за да докосна твоето лице,

усмивката и нежната ти любов за послесно.

   Усещах хладина, но споменът за теб остана в крехкото ми Аз. 

   Докоснú сърцето ми - то бие за теб,

погледни сълзите  и премръзналото ми тяло

как те чакаше всеки ден.

   Събуждах се със изгрева,

галих мислите си за да се стопля в нощта,

когато ти не каза нищо.

Погалú ме за косите, както преди време, почувствай, че без теб съм нищо.

Свят с истини, но премръзналото ми сърце още те обича.