Feb 19, 2020, 5:19 AM

Премръзнало сърце

  Poetry » Love
892 0 0

Стоях на прозореца със премръзнало сърце

за да докосна твоето лице,

усмивката и нежната ти любов за послесно.

   Усещах хладина, но споменът за теб остана в крехкото ми Аз. 

   Докоснú сърцето ми - то бие за теб,

погледни сълзите  и премръзналото ми тяло

как те чакаше всеки ден.

   Събуждах се със изгрева,

галих мислите си за да се стопля в нощта,

когато ти не каза нищо.

Погалú ме за косите, както преди време, почувствай, че без теб съм нищо.

Свят с истини, но премръзналото ми сърце още те обича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...