ПРЕМЪЛЧАНО
Премълчани чувства, още сънени,
посрещат изгрева с въздишка
и невинни, вече са осъдени,
да нямат туй, което искат.
Преглътнал фразите на тъжна песен,
денят се срутва в липсващи минути,
безличен, тягостен, до болка тесен,
че щастие не може да се купи.
Ранимо, влюбено, сърцето плаче,
загубило фантазиите за своя блян,
като двойкар с объркани задачи,
повтарящ грешките на този свят голям.
На ЖТ
посрещат изгрева с въздишка
и невинни, вече са осъдени,
да нямат туй, което искат.
Преглътнал фразите на тъжна песен,
денят се срутва в липсващи минути,
безличен, тягостен, до болка тесен,
че щастие не може да се купи.
Ранимо, влюбено, сърцето плаче,
загубило фантазиите за своя блян,
като двойкар с объркани задачи,
повтарящ грешките на този свят голям.
На ЖТ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
