Aug 15, 2007, 10:20 AM

ПРЕМЪЛЧАНО

  Poetry
799 0 8
Премълчани чувства, още сънени,
посрещат изгрева с въздишка
и невинни, вече са осъдени,
да нямат туй, което искат.

Преглътнал фразите на тъжна песен,
денят се срутва в липсващи минути,
безличен, тягостен, до болка тесен,
че щастие не може да се купи.

Ранимо, влюбено, сърцето плаче,
загубило фантазиите за своя блян,
като двойкар с объркани задачи,
повтарящ грешките на този свят голям.

На ЖТ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • От грешките се учим,Дани...затова ги повтаряме!
    Хубав стих!
  • Хареса ми!БРАВО!!!
  • Поздравления и от мен!!!
  • Понякога повтаряме грешките, и сърцето плаче в болката си, но повярвай ми все повече се пречистваме в обичането си!
    Поздравления Даниел!
    Много ми хареса стиха ти!
    Сякаш аз самата за себе си съм писала този стих.
  • Много хубав стих, Дани!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...