15 авг. 2007 г., 10:20

ПРЕМЪЛЧАНО 

  Поэзия
645 0 8
Премълчани чувства, още сънени,
посрещат изгрева с въздишка
и невинни, вече са осъдени,
да нямат туй, което искат.

Преглътнал фразите на тъжна песен,
денят се срутва в липсващи минути,
безличен, тягостен, до болка тесен,
че щастие не може да се купи.

Ранимо, влюбено, сърцето плаче,
загубило фантазиите за своя блян,
като двойкар с объркани задачи,
повтарящ грешките на този свят голям.

На ЖТ

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • От грешките се учим,Дани...затова ги повтаряме!
    Хубав стих!
  • Хареса ми!БРАВО!!!
  • Поздравления и от мен!!!
  • Понякога повтаряме грешките, и сърцето плаче в болката си, но повярвай ми все повече се пречистваме в обичането си!
    Поздравления Даниел!
    Много ми хареса стиха ти!
    Сякаш аз самата за себе си съм писала този стих.
  • Много хубав стих, Дани!!! Поздрави!!!
  • Чудесно е! Поздравление за красивата и интересна метафора, за хубавата мисъл вложена в стиха.
  • Много ми хареса!
    Браво!
  • Хубав стих, много ми хареса, но "двойкар " малко боде очите ми, ако може без него, ще е по хубаво.Така мисля.
Предложения
: ??:??