15 авг. 2007 г., 10:20

ПРЕМЪЛЧАНО

791 0 8
Премълчани чувства, още сънени,
посрещат изгрева с въздишка
и невинни, вече са осъдени,
да нямат туй, което искат.

Преглътнал фразите на тъжна песен,
денят се срутва в липсващи минути,
безличен, тягостен, до болка тесен,
че щастие не може да се купи.

Ранимо, влюбено, сърцето плаче,
загубило фантазиите за своя блян,
като двойкар с объркани задачи,
повтарящ грешките на този свят голям.

На ЖТ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От грешките се учим,Дани...затова ги повтаряме!
    Хубав стих!
  • Хареса ми!БРАВО!!!
  • Поздравления и от мен!!!
  • Понякога повтаряме грешките, и сърцето плаче в болката си, но повярвай ми все повече се пречистваме в обичането си!
    Поздравления Даниел!
    Много ми хареса стиха ти!
    Сякаш аз самата за себе си съм писала този стих.
  • Много хубав стих, Дани!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...