Премълчаното
Преди да си отида исках да ти кажа,
две думи само, скрити като рана.
Обичах те и още те обичам,
но времето в мен замъгли тъй рано.
Трептяха в устрема на тишината
крилата ми, опръскани със кал.
Безсилни си останаха словата,
приседнали във гърлото като кинжал.
Порязах я, невинната си обич,
и преполових я, любовта, на две.
Ти скиташ в моя сън, обвит от нежност.
Аз диря топлото на две ръце...
Намеря ли те, може би ще ти разкажа
за всичко, премълчано без вина,
но думите, пресъхнали в устата,
ще могат ли да върнат любовта...
Щом мен до теб не ще ме има.
Щом времето ще ме отсей в мъгли,
не може любовта ни да е жива,
но ще я има в две следи...
>>>видео<<< Ани Спасова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
