8 jul 2009, 22:59

Премълчаното 

  Poesía » De amor
760 0 11

Преди да си отида исках да ти кажа,
две думи само, скрити като рана.
Обичах те и още те обичам,
но времето в мен замъгли тъй рано.
Трептяха в устрема на тишината
крилата ми, опръскани със кал.
Безсилни си останаха словата,
приседнали във гърлото като кинжал.
Порязах я, невинната си обич,
и преполових я, любовта, на две.
Ти скиташ в моя сън, обвит от нежност.
Аз диря топлото на две ръце...
Намеря ли те, може би ще ти разкажа 
за всичко, премълчано без вина,
но думите, пресъхнали в устата,
ще могат ли да върнат любовта...
Щом мен до теб не ще ме има.
Щом времето ще ме отсей в мъгли,
не може любовта ни да е жива,
но ще я има в две следи...

 

>>>видео<<< Ани Спасова

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??