Пренаписване на есента
ПРЕНАПИСВАНЕ НА ЕСЕНТА
Гледичията пуска дълги нокти,
сънливо мърка късният следобед.
Дали е време вече да си ходят –
и лято, и светулки златооки?
И сенките дъждовни натежават,
листенцата на явора се ронят.
Пропукала зелената ѝ броня,
мъгла нахлува в тихата дъбрава.
Смирено пиршество на дъх и багри,
блажена самота в сезон любим...
Нима от утре трябва да простим
пожарите и страстите на август,
молитвите на странник пилигрим,
благословил ни да сме прах и дим?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
