1.04.2008 г., 22:01

Преплетени в безкрая

1K 0 1
Две души, преплетени в безкрая,
нежно тръпнещи от любовта,
потънали страстно в омая -
те усмихнато гледат на света.

Две ръце, силно преплетени,
твоята властно обгръща моята
и на вечно щастие орисани -
разцъфва в пръстите ни пролетта.

Две сърца бият в ритъма на младостта -
на любов се сляпо отдават,
поглъща ги неуморна страстта -
те заедно неспирно побеждават.

Всеки ден се осмисля с обичта,
тя с усмивки нас дарява,
живота ни - една осъществена мечта,
с неистова смелост озарява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...